Зоя Космодемянская Лесбиянка
⚡ 👉🏻👉🏻👉🏻 ИНФОРМАЦИЯ ДОСТУПНА ЗДЕСЬ ЖМИТЕ 👈🏻👈🏻👈🏻
Зоя Космодемянская Лесбиянка
Войдите в аккаунт, чтобы загружать свои видео, подписываться на плейлисты и оставлять комментарии
5 003 просмотра два месяца назад
Завершить редактирование всех видео
Ваш браузер устарел. Попробуйте браузер Atom , чтобы работа ВКонтакте была быстрой и стабильной. Подробнее
EN
TR
JP
RU
DE
EN
TR
JP
RU
DE
Favourites List
Audio Listining
Color Mode
Monthly New Updates
Зоя Космодемянская (на руски : Зо́я Анато́льевна Космодемья́нская ) е съветска партизанка , разузнавачка червеноармейка , герой на Съветския съюз , загинала на 18 години при акция против немците. Името ѝ става символ на героизъм по време на Втората световна война и вдъхновява много бойци на фронта. Образът ѝ е отразен в художествената литература , скулптурата , живописта , кинематографията и публицистиката .
За подвига на Зоя Космодемянская в Русия научават от статията на Петър Лидов във вестник „ Правда “ от 27 януари 1942 година под заглавие „Таня“. Авторът случайно научава за обесването на девойката от разказа на възрастен селянин, свидетел на събитията и потресен от нейното мъжество, който разказва, че тя е произнасяла реч когато са слагали примката на врата ѝ. Скоро след това нейната личност е установена, с нова статия на Лидов, озаглавена „Коя е Таня“ от 18 февруари същата година. Още на 16 февруари е подписан указ, с който на Зоя Космодемянская се дава званието Герой на Съветския съюз.
В брой 43 на вестник „Аргументи и Факти“ от 1991 година, в рубриката „Обратна връзка“ под заглавие „Зоя Космодемянская: Героиня или символ?“ са публикувани мнения на читатели по повод ревизията на писателя А. Жовтис „Уточнения на каноническата версия“, където той подлага на съмнение официалната версия и заявява, че е скрита истината за Зоя, която страда от шизофрения . Според него тя е боледувала още от 1939 година и неедократно е постъпвала в детското отделение на психиатричната болница . Веднага след войната всички медицински експертизи и документи са били иззети от болницата. Макар че съществуват данни предимно от свидетели, че Зоя страда от нервно заболяване основно поради това, че е неразбрана от съучениците си, специалистите се отнасят скептично към диагнозата за шизофрения.
Message: Undefined variable: userid
File: /home/ah0ejbmyowku/public_html/application/views/user/popup_modal.php
Line: 68
Function: _error_handler
File: /home/ah0ejbmyowku/public_html/application/views/page/index.php
Line: 478
Function: view
File: /home/ah0ejbmyowku/public_html/application/controllers/Main.php
Line: 107
Function: view
File: /home/ah0ejbmyowku/public_html/index.php
Line: 315
Function: require_once
Message: Undefined variable: user_membership
File: /home/ah0ejbmyowku/public_html/application/views/user/popup_modal.php
Line: 192
Function: _error_handler
File: /home/ah0ejbmyowku/public_html/application/views/page/index.php
Line: 478
Function: view
File: /home/ah0ejbmyowku/public_html/application/controllers/Main.php
Line: 107
Function: view
File: /home/ah0ejbmyowku/public_html/index.php
Line: 315
Function: require_once
Message: Invalid argument supplied for foreach()
File: /home/ah0ejbmyowku/public_html/application/views/user/popup_modal.php
Line: 192
Function: _error_handler
File: /home/ah0ejbmyowku/public_html/application/views/page/index.php
Line: 478
Function: view
File: /home/ah0ejbmyowku/public_html/application/controllers/Main.php
Line: 107
Function: view
File: /home/ah0ejbmyowku/public_html/index.php
Line: 315
Function: require_once
Message: Undefined variable: userid
File: /home/ah0ejbmyowku/public_html/application/views/user/popup_modal.php
Line: 208
Function: _error_handler
File: /home/ah0ejbmyowku/public_html/application/views/page/index.php
Line: 478
Function: view
File: /home/ah0ejbmyowku/public_html/application/controllers/Main.php
Line: 107
Function: view
File: /home/ah0ejbmyowku/public_html/index.php
Line: 315
Function: require_once
Message: Undefined variable: products
Filename: user/popup_harry_book.php
File: /home/ah0ejbmyowku/public_html/application/views/user/popup_harry_book.php
Line: 24
Function: _error_handler
File: /home/ah0ejbmyowku/public_html/application/views/page/index.php
Line: 479
Function: view
File: /home/ah0ejbmyowku/public_html/application/controllers/Main.php
Line: 107
Function: view
File: /home/ah0ejbmyowku/public_html/index.php
Line: 315
Function: require_once
Message: Invalid argument supplied for foreach()
Filename: user/popup_harry_book.php
File: /home/ah0ejbmyowku/public_html/application/views/user/popup_harry_book.php
Line: 24
Function: _error_handler
File: /home/ah0ejbmyowku/public_html/application/views/page/index.php
Line: 479
Function: view
File: /home/ah0ejbmyowku/public_html/application/controllers/Main.php
Line: 107
Function: view
File: /home/ah0ejbmyowku/public_html/index.php
Line: 315
Function: require_once
Герой на Съветския съюз (16 февруари 1942) Ленин (16 февруари 1942)
Главная
Новые
Топовые
Популярные
Категории
Релевантные
Новые
Популярные
Топовые
Длительные
Комментируемые
Избранные
Назад
Первая
01
02
Последняя
Вперед
PornoUgar.net не отвечает за содержание страниц, на которые он ссылается. Весь видео и фото контент на сайте предназначен для лиц старше 18 лет! Всем моделям на момент съемок исполнилось 18 лет. Все видео на сайте постановочные и находятся в свободном доступе в сети интернет.
Представляем самую похотливую подборку порно видео про зоя космодемянская лесбиянка в отличном качестве. Владельцы порно туба очень долго искали для вас порно видео и у них получилось собрать более чем 77 порно фильмов для вашей мастурбации. Сейчас очень тяжело найти порно видео по тематике зоя космодемянская лесбиянка, мы говорим про HD качество видео. В этой подборке порно есть порно ролики длительностью от 8 до 120 минут, а качество секс видео варьируется от 144p до 720p. Если это то, что вы искали и нашли, то наш сайт с порнухой станет вашим единственным местом для удовлетворения сексуальных потребностей.
Зоя (името й означава „живот“) е родена през 1923 г. в село Осино-гайс близо до град Тамбов. Баща му, Анатолий Космодемянски, учи в духовна семинария, но не получава магистърска степен. По-късно работи като библиотека. Майка й Любов Космодемянская (родена Чурикова) е учителка. През 1925 г. братът от Зоя Александър Космодемянски като сестра му, той по-късно стана герой на Съветския съюз.
През 1929 г. семейството се премества в Сибир от страх от преследване. През 1930 г. се завръща в Москва Зоя Космодемянская се присъединява към Комсомола през 1938 г. През октомври 1941 г., все още студентка, тя се присъедини към партизански отряд и на майка си, която се опита да говори с нея, не отговори: „Какво мога да направя, когато врагът е толкова близо ? Те ще дойдат тук, не бих могъл да продължа да живея. " Зоя е назначена в Специално звено 9903. От 1000 души, присъединили се към това подразделение през октомври 1941 г., само 500 са оцелели от войната. В средата на ноември 1941 г. неговата партизанска част преминава фронтовата линия. Минират пътищата и режат линии за комуникация. На 27 ноември 1941 г. на Зоя е наредено да изгори село Петрищево, където е бил дислоциран немски кавалерийски полк.
В Петрищево Зоя успя да запали конница и да изгори две или три къщи.Руски колаборационист го забеляза в действие и уведоми немските си господари. Те възнаградиха услугата му с бутилка водка. Германците имат след това грабна Зоя, когато започваше да подпалва друга къща, тя беше отведена в хижа, която се използваше като щаб на германската конница. Помолихме собствениците на къщата да отидат в кухнята. Самият командир разпита Зоя, говорейки на руски:
"Кой си ти?" - попита полковникът. - Не бих казал. - Ти ли запали оборите? - Да. "Каква е твоята цел?" - Да те унищожа.
„Кога преминахте фронтовата линия?“ - Петък. "Пристигнахте тук доста рано за това." „Защо да си губите времето?“
Попитали Зоя кой я е изпратил, кой е дошъл с нея и кои са другарите й. Тя отговори:
Тогава коланите изсъскаха във въздуха и можете да ги чуете как се разкъсват с гола плът. Тези, които биеха Зоя, се засмяха. Собствениците на къщата преброиха 200 удара на колана От устата на Зоя не се чу звук. Когато разпитът приключи, Зоя имаше голяма черно-лилава синина по челото и следи по ръцете и краката й. Тя дишаше тежко. Беше полусъблечена и боса. Ръцете на момичето бяха вързани зад гърба. Устните й бяха окървавени и подути и явно ги бе захапала, за да не изкрещи. Тя поиска вода. Един от руските собственици се канеше да даде голяма чаша вода, но германският обрат беше твърде бърз за него. Той грабна горяща керосинова лампа от масата и я задържа. близо до устата на Зоя. Руският собственик започнал да го моли за момичето. Германецът изръмжал срещу нея и неохотно отстъпил. Тя изпила две големи халби вода. Така войниците обградиха момичето и се забавляваха. Някои от тях я биеха с юмруци в ребрата, други държаха кибрити под брадичката и един от тях разкрива дрехите си, за да я види обратно.
След като войниците се забавлявали достатъчно, те напуснали хижата. Мъчителят насочил пистолета към Зоя и му заповядал да стане и да напусне къщата. Той вървеше с нея по улицата, байонетът му почти се докосваше гърба му. Температурата навън беше -20 градуса. Боса и облечена само с бельо, тя мина през снега, докато самият й пазач се охлади и реши, че е време да се върне в топлата каюта. След това задържа охраната на Зоя от 22:00 ч. До 02:00 ч. И всеки час я водеше на разходка по улицата за петнадесет или двадесет минути.
Накрая пристигна нов пазач, този беше по-малко подъл и не изпрати Зоя на улицата. Той развърза връзките си и дори помоли собствениците за възглавница. Зоя можеше да си почине на пейка. Не е известно дали е спала или не, но през цялата нощ от Зоя не се чу нито звук, въпреки че замръзналите й крака сигурно са причинили много болка. На сутринта влязоха офицери. Един от тях отново попита Зоя,
"Кажете ни кой сте." Зоя не отговори. „Кажете ни къде е Сталин“. „Сталин е на поста си“, отговори Зоя.
Господарят на къщата и съпругата му не чуха останалата част от разпита, тъй като бяха изгонени от къщата и им беше позволено да влязат отново, само когато разпитът приключи.Немците бяха издърпали ноктите на Зоя.
Около 10 часа сутринта германците облякоха Зоя и закачиха на врата й табела с надпис: „Горящи къщи“. Затова я изкачиха навън до площад „Бесилото”. Мястото на екзекуцията беше заобиколено от конници с изтеглени мечове, сто германски войници и офицери.
Под бесилото имаше две каси, поставени една върху друга. Палачите вдигнаха момичето от сандъците и сложиха примката на врата й. Един от офицерите започна да настройва обектива на фотоапарата си на бесилото. Командирът кимна на палачите да изчакат, а Зоя се възползва от възможността да извика с ясен и силен глас, обръщайки се към руските фермери:
"Другари! Защо сте толкова мрачни? Не се страхувам да умра! Щастлив съм да умра за хората си! Бъдете смели, бийте се срещу
Немец, застанал до нея, се опитал да я удари в устата, но тя се отказала от удара му и се обърнала към войниците извикала:
„Обеси ме сега, но не съм сам. Имаме 200 милиона и не можете да ни обесите всички. Другарите ми ще отмъстят за смъртта ми, германци, ще се предадат, преди той или твърде късно. Победата ще бъде наша! "
Палачът дърпа въжето и примката е стегнала гърлото на Зоя. Издърпвайки се с две ръце, тя стана на пръсти и извика:
"Сбогом, мои другари! Бийте се, не се страхувайте!"
Зоя беше обесена и остана там цял месец. По време на Коледната седмица пияни германци си играеха с щиковете по тялото и отрязваха лявата гърда. След тези факти командирът реши да скрие престъплението им и да погребе Зоя.
В средата на януари 1942 г. село Петрищево е освободено от руската армия.Зоя е удостоена посмъртно със званието "Герои на Съветския съюз". Колаборационистът Михаил Горинов, който го продаде за бутилка водка, стана жертва на репресиите на Сталин. След известно време войникът, който направи снимките на екзекуцията на Зоя, беше убит в действие, върху него имаше снимките, показани тук.
Пьотър Лидов, Таня (първата статия на Зоя Космодемянская), Правда, 27 януари 1942 г. Михаил Горинов, Зоя Космодемянская (1923-1941) Отечественная история 2003 (на руски) Клавдия Милорадова, Спомени за Клавдия Милорадова в „Юнашкият живот и актът на Зоя“ 1998 (на руски)
Повече информация от Зоя можете да намерите на Greeklish.org.
Гробницата на Зоя на гробището Новодивичи в Москва.
Картина, представяща нейното изпълнение
Екзекуции на жени партизанки от нацистите
Причините за екзекуцията на млади момичета на публични места имат няколко произхода. Германците ги възприемаха като терористи (което в известен смисъл и бяха), като обесването служи като заплашителен пример за местното население - ако германците обесят млада тийнейджърка, тогава те не се притесняват да обесят никого. кой възрастен. Екзекуциите осигуряват болезнено забавление на войниците.
Много мъже също бяха обесени и много мъже и жени бяха застреляни, но обесването винаги беше предпочитано за млади момичета поради горепосочените причини. Много млади хора са посрещнали смъртта си с поразителна смелост. Те така или иначе бяха много смели да правят онези неща, които направиха срещу нацистите. Много от тях също показаха силна предизвикателна страна - нямаше да допуснат войниците мразят враговете, за да ги видят как крещят или унищожават. Сигурен съм, че те бяха много уплашени - знаейки, че ще получат жестока и унизителна смърт публично, но бяха решени да скрият страха си. Последните думи на няколко от тях показват това предизвикателство. Вярвам, че може би също е имало чувство за мъченичество. Те бяха видели ужасяващото отношение на народа към нацистите и решиха да им отмъстят.
Гибет се използва, когато нацистите искат да дадат конкретен пример. Те обикновено се състоеха от къса греда с укрепен горен десен кръст. Дървета или балкони са били използвани и като други конструкции, които са били на разположение.
Затворниците никога не са били обесвани със завързани очи или рядко със завързани очи; ръцете им обикновено са били вързани зад гърба с въже, но краката им обикновено са оставяни свободни. Затворниците са били изтласкани при падането им или не, за да удължат частично удоволствието на войниците, тъй като тяхната жестока и бавна смърт би действала като голям фактор за обезсърчение за местното население, което често е било там, за да бъде свидетел на събитието. Обикновено с тънко въже се правеше обикновена примка; обичайно беше затворниците да ритат, да се борят след окачване и да губят контрол над пикочния мехур и червата си. Телата могат да бъдат оставени обесени в продължение на няколко дни като заплашителен спомен за другите; при екстремен студ те понякога са оставяни обесени за една седмица, докато през лятото са спускани по-рано, може би два до три часа след деня.
източник: Capital наказание Великобритания .org
Вера Волошина беше блестящ съветски спортист и парашутист, тя беше моделът на осемметровата скулптура „Момиче с гребло“, създадена от скулптора Иван Шадр. Тя изчезва през ноември 1941 г. на 23-годишна възраст по време на диверсионна операция зад германските фронтови линии. Скулптурата му е унищожена месец по-късно от немска бомба. Подробности за смъртта й бяха открити едва след четвърт век - Вера Волошина служи в същата група на поддръжниците като Зоя Космодемянская. Тя е ранена в рамото по време на битка с германски войници, заловена и след дълги мъчения е обесена в гора. Това се случи на 10 км от мястото на смъртта на Зоя Комсомолская в същия ден.
В следващия момент, когато е обесена, Нура е обесена до нея. От Остров парад войници отидоха до съседното село Ногино. Палачите спряха в плевня в Ногино и вдигнаха две примки на траверс. Обесиха Иван и Надежда Козловски. Говореше се, че Надежда почти е припаднала преди да бъде обесена. Краят на тази поредица от екзекуции дойде в село Рядобжа, където Николай Михайлов и Константин Дмитриев бяха обесени заедно.
Веднага след избухването на нападението през юни 1941 г., германската армия проверява затворниците, за да открие политически комисари и комунистически бойци, които веднага разстрелва. Имайте предвид, че това незабавно унищожение има още по-широк обхват, тъй като включва също офицери и подофицери, както и всички членове на интелигенцията (Intelligentzler): учители, академици, учени и др. По-общо казано, Вермахтът убива безразборно, само по подозрение, „всеки, който изглежда накриво“ по заповед на Хитлер. В завладени територии всеки отказ за подчинение веднага си заслужава куршум в задната част на врата.
Изтреблението изглежда е било общо по обхват. В Чархов, Украйна, при пристигането на германските войски през есента на 1941 г. стотици мъже бяха обесени от балконите на града, където те останаха на показ няколко дни (цитирано от Филип Бурин в „Армията на Хитлер“).
Командир на дивизията Das Reich беше изненадан от ужасен възклицание от местния префект след клането в Орадур-сюр-Глан (644 убити). След това той обясни, че само за град Киев над 100 000 цивилни от всички полове и възрасти са били разстреляни в отговор на действията на партизаните. По време на битката при Москва германците ще разрушат села в радиус от 100 км около столицата, избивайки жителите им.
Когато терминът „партизани“ изглеждаше недостатъчен, за да легитимира бруталността, особено когато бяха замесени явно беззащитни цивилни, военните понякога прибягваха до ценен евфемизъм, „агент“ или „шпионин“, който превръщаше невинните в виновни. Фридрих Шмит, един от обикновените мъчители на Вермахта, „отговорен за сигурността“ в село Будионовка, близо до Мариупол, отбелязва в своите тетрадки: „9 март: труден ден. Трябва да убия 30 заловени тийнейджъри. В 10 ч. Сутринта ме доведоха още две млади момичета и шестима млади мъже. Сигурно съм ги ударил безмилостно. Оттогава има масови екзекуции: вчера шест, днес тридесет и три. Канавката е доста запълнена. Колко героично тя знае как да умре тази съветска младост! Някои от тях, особено младите момичета, не са пуснали и сълза - 14 март. Изстрелях Л
Романтичный Секс На Телефон
Фото голых зрелых баб в квартире
Тёща с зятем набухалась – в пилотку смачно поебалась