Вагина вид сзади

Вагина вид сзади
Психология, философия и мислене за живота.

8 вида вагина (в зависимост от формата на вулвата)

© 2022
bg.sainte-anastasie.org

Психология, философия и мислене за живота.

Блог за философия и психология. Статии за различни аспекти на човешката психология.

Човешката анатомия е разнообразна и разнообразна. Въпреки че понякога можем да мислим, че всички или почти всички от нас имат еднакви части на тялото, разработени по подобен или подобен начин, истината е, че има огромно разнообразие от форми, цветове и развития във всяка част на нашето тяло. Можем да видим разлики на нивото, че има по-големи или по-малки ръце, различни разположения на телесни мазнини, по-потънали или по-изпъкнали пъпки, или различни размери и форми на синусите, например.
Това се случва и когато говорим за структури на гениталния апарат, като вагината в случая на жените. Формата на този орган може да бъде уникална за всяка жена, но като цяло някои изследвания показват това като цяло Можем да намерим около осем вида вагина . Именно този въпрос ще говорим в тази статия.
Той е известен като вагина към един от основните органи на женската репродуктивна система. Това е структура под формата на мускулно-лигавичен канал, който е входният път към останалите органи и структури на репродуктивната система. конкретно това е тръбопровод, който преминава от входа си към вулвата към матката .
Именно чрез влагалището, през което пенисът се въвежда по време на полов акт или от мястото на излизане към външния свят на бебето по време на раждането. Там, където се намира хименът при девствените жени, или когато менструалната кръв идва през периода или менструацията.
Вагината е вътрешна структура, като външната част на женската генитална система, споменатата по-горе вулва (в която освен входа на влагалището откриваме и пубиса, клитора и уретрата, заобиколени от малките и големи срамни устни).
Въпреки че вагината и вулвата не са еднакви, често когато много хора говорят за първата, те се отнасят до вулвата и вагината. Всъщност са установени типологиите на вагината, които основно се отнасят до видове форма на множеството структури на вулвата.
Въпреки това, ние ще отразяваме основните осем вида вагина, които са наблюдавани въз основа на формата на вулвата (въпреки че не са единствените) \ t.
Този вид вулва, с появата на затворено око. Те обикновено са малко тесни вагини и изглеждат затворени, защото големите срамни устни са по-големи от по-малките и те ги покриват . Той е най-прототипният и считан за естетичен, но интересно е, че той е сред най-рядко срещаните. Тази форма на Барби също се нарича, тъй като прилича на типичната, която обикновено се поставя върху кукла.
Този тип вагина се характеризира с това, че в горната част малките устни са по-големи от по-големите последните са малко по-разделени от средните , с която най-вътрешната устна е изложена и видима. В долната част обаче големите срамни устни са по-големи и покриват по-малките. В резултат на това вулвата напомня формата на конска обувка.
Наричана също така форма на стена, в този случай малките срамни устни са по-големи от най-големите (като първите са видими) и клиторът е голям, изпъкнали и лесно видими .
Една от най-често срещаните форми се характеризира с наличието на малки срамни устни, които са леко видими сред възрастните хора, спомняйки листата на лале . В този случай най-често са покрити малките срамни устни.
Тази форма леко наподобява тази на факела на олимпийски пламък. В този случай се наблюдава като клитор има капачка много по-голяма от тялото, което покрива .
Най-често срещаният тип се характеризира с по-малки устни, които се издигат между големите, отварящи се над тях. Също така често се смята, че е с форма на завеса.
Както и в предишния случай, малките срамни устни са по-големи от по-старите и ги покриват, но в този случай техният размер Прави ги гънки и вълни И не е задължително те напълно да покриват големи срамни устни.
Много прилича на затворената форма на очите на Барби, но устните изглеждат като висящи или подути, стърчащи малко от срамната кост..
Гореспоменатите видове вулва са пример за формални различия в структурите на женските гениталии. Но ако се съсредоточим върху вагината, можем да намерим различни аспекти, при които различните жени могат да се различават .
Една от тях е дълбочината му: не всички вагини имат еднакъв размер, има някои, които са по-дълбоки или по-дълги (повече или по-малко отделят матката от входа на вагината), отколкото други. Също така възрастта и стареенето влияят на вагината, като могат да променят различни свойства, като например смазване. Цветът или траекторията (има леко латерализирани вагини) са повече примери за това.

"Причината за това е в широко разпространеното погрешно схващане, че вагината е репродуктивният орган, който се намира на повърхността – онзи, който може да се види между краката на жената."
Когато биват попитани за основните органи на женската репродуктивна система, повечето хора успяват да назоват вагина, матка и яйчници. Дори и да успеете да си представите диаграма на женската репродуктивна система, много вероятно е тази диаграма да е грешна.
. Причината за това е в широко разпространеното погрешно схващане, че вагината е репродуктивният орган, който се намира на повърхността – онзи, който може да се види между краката на жената. Много хора не знаят каква е разликата между вагина и вулва. Това не е изненадващо, тъй като вулвовагиналното здраве често се нарича просто вагинално здраве, а вулвовагиналната хигиена в повечето случаи се нарича вагинална хигиена. Удобството от употребата на по-кратки думи е отхвърлило необходимостта от точност в изказа. Разликата между вагината и вулвата е преди всичко анатомична и хистологична, което е свързано с различни изисквания към хигиената, както и с различни заболявания.
Вулвата е външната част от женската генитална система. Състои се от големи и малки срамни устни, клитор, пубис (Венерин хълм), вагинален отвор и някои други анатомични структури. „Двойните врати“ – големите и малките срамни устни – помагат да се предпази вътрешността на вагината от външни замърсители. Освен това осигуряват овлажняване, благодарение на намиращите се в тях жлези.
Вагината е каналът, който свързва вулвата с маточната шийка и матката. Тя представлява еластичен канал покрит с лигавица, със собствена микрофлора и специфично кисело рН, и играе основна роля в съхранението и транспортирането на спермата към матката и фалопиевите тръби за оплождане на яйцеклетката, както и при раждане. Точните размери на вагината са обект на различни спорове, но така или иначе със сигурност варират при всяка жена. Средната дължина на вагината е около 8 см, но при възбуда вагината става много еластична и може да се удължи.
Вагината е самопочистващ се орган, което означава, че при нормални обстоятелства не е необходимо вътрешността й да бъде измивана. Вулвата от друга страна трябва да се мие редовно, поне веднъж дневно, за да се предпази вагината от възможно замърсяване. При измиване на интимните части никога не трябва да използвате продукти, съдържащи сапун или агресивни субстанции, тъй като те могат да нарушат физиологичния баланс на вагиналната микрофлора и да отмият естественото й защитно овлажняване и овлажняващи компоненти. Понякога при нарушен баланс на вагиналната микрофлора или при възникване на инфекция е необходима допълнителна грижа. В такива случаи е важно да разпознаете симптомите и да се свържете с вашия лекар, за да може да приложите правилна терапия.
Булгермед Ве ООД
гр. София, ул. “Светослав Тертер” 24
София: +359 2 942 70 70
Пловдив: +359 32 63 50 75
Варна: +359 52 61 58 73
Плевен: +359 64 80 28 06

Добре дошли в Уикипедия! Можете не само да четете тази статия, но също така и да я редактирате и подобрите .
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Влагалището , познато още като вагина (на латински : vag̀ina, c̀olpos ), представлява куха мускулеста тръба, която свързва матката с външните полови органи , осигурява евакуацията на менструалната кръв и подсигурява депонирането на семенната течност след полов акт . Също така то е част от меките родови пътища, през които минава новороденото при раждане .

У полово зрялата жена влагалището има дължина 8 – 12 cm, но стените му са добре разтегливи както на дължина, така и на ширина. При покой то е сплеснато в предно-задна посока.

Топографски влагалището лежи в срединната равнина. То е наклонено назад и сключва с хоризонталната равнина ъгъл от около 65 – 75°, отворен назад. Влагалището се придържа чрез съседни анатомични структури: маточна шийка отгоре, междинница отдолу, пикочен мехур отпред и право черво отзад.

В покой просветът на влагалището има форма на цепка, вследствие на което се различават две стени: предна (на латински : paries anterior ) и задна (на латински : paries posterior ). Двете стени са долепени една до друга и встрани образуват два улея, така на напречен срез цепката на влагалището има формата на буквата Н . Плътният допир на стените една до друга има голямо хигиенно значение – то предпазва влагалището от външно замърсяване.

В горната си част влагалището обхваща порциото на маточната шийка (на латински : portio vaginalis colli uteri ) и в тази област между него и маточната шийка се загражда влагалищният свод (на латински : fornix vaginae ) с четири стени – предна, задна и две странични. Задната част на свода е по-дълбока и стои по-високо, тъй като задната стена на влагалището се залавя по-високо за маточната шийка в тази област. При еякулация семенната течност на мъжа се събира именно в задната част на влагалищния свод. Външният отвор на маточната шийка е наклонен към задната част на влагалищния свод, което предоставя благоприятни условия за проникването на семенната течност в матката.

Погледнато от коремната кухина , само най-горната част на задната стена на влагалището е покрита с коремница .

Долната част на влагалището се стеснява и се отваря към външните полови органи чрез малък отвор (на латински : ostium vaginae ). При девствени жени той е частично закрит от гънка на лигавицата, наречена девствена ципа, химен (на латински : hymen ). Хименът има различна форма, най-често полулунна, но също така ануларна, решетъчна и т.н.

Стената на влагалището е изградена от три слоя: лигавица , мускулатура и сероза (адвентиция).

Лигавицата (на латински : tunica mucosa ) е неравна и образува множество гънки (на латински : rugae vaginales ), по-изразени в долната част на влагалището. Тя е покрита с многослоен плосък невроговяващ епител с дебелина 150 – 200 μm, богат на гликоген . Клетките на влагалищната лигавица са няколко вида (базални, парабазални, дълбоки интермедиерни, повърхностни интермедиерни и повърхностни) и търпят циклични промени по време на менструалния цикъл . Естрогенните полови хормони осъществяват узряването на клетките от влагалищния епител и това дава основание да се прецени нивото на съответните хормони чрез вагинални цитонамазки. При високи нива на естрогени преобладават ацидофилните клетки на епитела , които се разполагат повърхностно.

В лигавицата на влагалището липсват жлези . Влажността се поддържа чрез трансудация на течност през кръвоносни съдове в стената му, както и чрез малко слуз, отделена от жлезисти клетки в лигавицата.

Влагалищната течност има кисела реакция (pH ~4.5), която се обуславя от млечнокиселите бактерии на Döderlein, разграждащи гликоген до млечна киселина . За натрупването на големи количества гликоген значение имат естрогенните хормони.

Под лигавицата е обособена собствената лигавична пластинка (на латински : lamina propria mucosae ), която е изградена от хлабава съединителна тъкан и еластични влакна, сред които се разпределят множество лимфни фоликули.

Мускулатурата на влагалището е двуслойна: външнен надлъжен слой (на латински : stratum longitudinale ) и вътрешен напречен слой (на латински : stratum circulare s. fasciculi circulares ), който е по-слабо развит. Снопчетата на двата слоя преминават едни в други, при което на места се оформя кос мускулен слой.

Влагалищната мускулатура е гладка и неволева, но в долната част на влагалището се присъединяват напречнонабраздени влакна волева мускулатура от пикочно-половата диафрагма (на латински : diaphragma urogenitale ) и тазовото дъно. Благодарение на това долната част на влагалището може да се свива волево.

Адвентицията (на латински : tunica spongiosa – серозната обвивка) е най-външният слой на влагалището. Изградена е от плътна съединителна тъкан и съдържа кръвоносни съдове, лимфни съдове и нерви. С коремница е покрита само горната четвърт на задната стена на влагалището.

Возможно, сайт временно недоступен или перегружен запросами. Подождите некоторое время и попробуйте снова.
Если вы не можете загрузить ни одну страницу – проверьте настройки соединения с Интернетом.
Если ваш компьютер или сеть защищены межсетевым экраном или прокси-сервером – убедитесь, что Firefox разрешён выход в Интернет.

Firefox не может установить соединение с сервером www.lifehack.bg.

Отправка сообщений о подобных ошибках поможет Mozilla обнаружить и заблокировать вредоносные сайты

Сообщить
Попробовать снова
Отправка сообщения
Сообщение отправлено

использует защитную технологию, которая является устаревшей и уязвимой для атаки. Злоумышленник может легко выявить информацию, которая, как вы думали, находится в безопасности.

Голая женская пизда
Молодая брюнетка писает раком в туалете
Азиатка развлекается со своей рыжей подружкой

Вагина вид сзади

Report Page