Порно Вк Анастасия Зеленчук

🛑 👉🏻👉🏻👉🏻 ИНФОРМАЦИЯ ДОСТУПНА ЗДЕСЬ ЖМИТЕ 👈🏻👈🏻👈🏻

Порно Вк Анастасия Зеленчук


Начало
Издателство Буквите
Алманаси
Конкурси
Фотоархив
Видео





° Коледен алманах
° Носители на Национална литературна награда "Бианка Габровска" 2022
° Одобрени автори за Алманаси Поезия 2022 и Проза 2022
° Второ (междинно) класиране за Алманах "Нова българска литература"
° Първо класиране за Алманах Поезия2022 и Проза2022





* Виктория Янева - стихотворения
* Виктория Янева - родена победителка
* Валс Волокина и Разказите на врабеца
* Белите чорапи на съседката
* Татяна Николова - нови стихотворения
* Бисерка Тодорова - нови стихотворения
* Алисън Рейн - момичето, което прави дъжд
* Огледално
* Куцата
* Пловдивски поети - Любка Славова


Препоръчано от книжарница "КНИГИТЕ"
Не се препоръчва на хора с непоносимост към насилието и лица под 18 години!
На дъното на пощенската кутия лежеше малко прегънато листче. При отварянето му се понесе миризма на парфюм. Отвътре бе изписано с красив почерк.
„Здравей, Тони. Не се познаваме, но от дълго време изпитвам силни чувства към теб. Надявах се да е някакво временно увлечение, което бързо да премине, но то става все по-пламенно. Вече съм напълно наясно, че животът ми без теб ще е кръгла нула. Вече знам, че ти принадлежа. Че ние двамата всъщност сме едно. Поради това се страхувам, че може да не излезе нищо. Да се уплашиш от чувствата ми и да обърнеш гръб. Да се замислиш за това, какво ще кажат другите. Затова искам да знам дали нямаш нищо против да ти се разкрия. Ако е така, драсни едно хиксче на пощенската кутия, с което да ми дадеш знак да действам!
С безкрайна обич - твой страстен почитател.
-Хмм... – Тони се чешеше по главата, опитвайки се да стимулира мисловния си процес. – Деба вашта мамка деба! – шепнеше той, чудейки се за произхода на педерастките откровения, които, меко казано, не му бяха по вкуса. Бързо прочете съдържанието на бележката още веднъж, после я смачка в голямата си шепа и я хвърли в храстите. Тръгна към пътя, но се спря за момент. Помисли още малко. После пребърка джобовете си и извади голям метален бокс, който постави на ръката си. По лицето му се прокрадна тънка усмивка. Върна се при пощенската кутия, където откри малко парченце розов тебешир. Тони едва го пое в пръстите си, притвори вратичката и нарисува голям хикс, докато се смееше гръмогласно и си представяше как разбива физиономията на мръсника. После с вълнение прибра бокса и продължи към улицата.
Беше петък, доколкото имаше представа Тони. Свечеряваше се, а той вървеше безцелно, чувствайки себе си като някаква малка безгрижна клетка, част от огромното тяло на града, който започваше да се изпълва с бушуващата енергия на уикенда. Уличното осветление запълзя по булевардите, през малките улички, чак до кварталите, където по това време алкохолните градуси се покачваха все повече, караха хората да забравят неволите си, а отчаянието и веселието се сливаха в едно.
Тони крачеше спокойно, потопен в приятната атмосфера. Откъсна в движение няколко листа от растенията на една алея, сдъвка ги и ги глътна, чудейки се дали нямаше да предизвикат някакъв психеделичен ефект в него. Запали цигара и блажено вдиша дима. Беше горчив, плътен и вкусен. Помисли си, че ако беше жена, навярно така щеше да се радва когато поемаше големи членове в устата си. Да, ако беше жена... Е-хей! Сигурно нямаше да се спира. Щеше хубаво да си уплътни всичкото време.
Отдаден на размишления, не беше забелязал кога отстрани се бяха появили контурите на някаква окаяна фигура. Някакъв брадат грозен тип жестикулираше и се клатеше, напомняйки за неясно привидение.
-Имате ли да ми дадете една цигара? – разнесе се глас като течение, което минаваше през гробище.
Тони очакваше точно това. Познаваше хората до съвършенство. Пък и се случваше ежедневно да го спират за разни работи. Беше станало рутина. Но колкото и да се напрягаше, не можеше да си спомни за друго нещо. Как някой го спира някой път, пита го дали с него всичко беше наред. Дали той самият нямаше нужда от нещо.
Ето, че в последно време наоколо се беше напълнило с бедняци. Обаче Тони не беше такъв човек, нямаше да влезе в положение на тия мухльовци. Които, когато не ги държиш под око, мислеха само как да поставят ръката си в джоба ти, а през останалото време надяваха овчата кожа и те караха едва ли не да се разцивриш от съпричастност.
Тони не помнеше кога бе замахнал. Стана от самосебе си. И макар, че ударът беше по-скоро профилактичен, досадникът отстъпи назад.
-Дай парите! – хилеше се Тони. – Хайде! Обръщай джобовете!
Скитникът погледна изненадан, а после се пребърка и извади шепа монети. Тони ги прибра, а като сви в пряката, ги хвърли в един контейнер. Влезе в един вход, където постоя известно време в тъмното. Миризмата на пикня го подкани и той да разкопчае дюкяна си. Прицели се към една дупка на някаква пощенска кутия и започна да се облекчава. Семейство Маринови, шепнеше тихо Тони, сричайки фамилията изписана на кутията. Всички ще ми лапате кура, да знаете, усмихна се той, а после извърна поглед към улицата. Наблюдаваше мяркащите се фигури отвън и се чудеше накъде върви този свят. Сигурно след време човек нямаше да смее да излезе вечер. Сегашните хлапетии копираха само най-лошото и го усъвършенстваха с мисълта, че то е най-сигурният път към успеха. Изнасилвачи, пласьори и измамници виждаше Тони, когато минаваше покрай люлките в парковете. Банда опасни престъпници възпитавани от най-меркантилните и хитри жени на Европа. Е вярно, че много българки бяха напуснали страната в дирене на някакви безмозъчни милионери. Но затова пък тези, които останаха, май живееха основно заради състезанието коя ще потроши най-много от паричките на приятеля си. Тони го беше изпитвал на гърба си. Неведнъж.
Отдаден на размишления изобщо не забеляза кога беше преминал от уриниране в монотонна мастурбация, загледан в едни младежи спрели на тротоара. Май спореха къде ще е най-удобно да ходят да се надрусат. Бяха три момчета на по около двадесетина години и една симпатична девойка, може би с две-три години по-голяма от момчетата, с малки щръкнали гърди и сочен, но стегнат задник. Тони прехапа устни, а челото му се покри с капки пот. Почуди се дали не прихваща нещо от този сбъркан свят, загледан във фигурите отвън, стиснал пениса си в ръка като в менгеме. Едно от момчетата с тайнствена усмивка започна да разправя как отскоро е набелязало някакъв павилион, който според неговата преценка, бил много лесен за разбиване. Като го изслушаха, неговите приятели се засмяха радостно и го изгледаха с възхищение.
Тони поклати глава. После бавно огледа пениса си. Стори му се доста набъбнал. Съпостави го с младежите отвън, чудейки се кой от тия празноглавци притежаваше най-стегнатия задник. Девойката или някое от трите момчета, които май бяха с предимство. Освен ако вече не й бяха конкуренция на магистралата, където се изкарваха добри мангизи за дрога. Тони беше виждал толкова много неща за своите тридесет и осем години!
Странно възбуден, той проследи компанията до един блок и когато мислеше да продължи, с трепет видя как на първия етаж светна една лампа, а отворената врата на терасата го подкани да прескочи парапета. Тони огледа от там улицата. Някакви типове отсреща се гласяха да пресичат, а един с автомобил, може би за момент изгуби контрол, качи се чак на тротоара и замалко да ги отнесе. Долетяха грозни крясъци и псувни. Тони поклати глава и влезе. В кухнята беше едно от момчетата, Тони го потупа с една ръка по рамото, а с другата го удари силно. Навря го в един шкаф и го залости. Усили телевизора, а като влезе в стаята огледа изненаданите физиономии на останалите.
-А бе! – усмихна се Тони - К`ви сте вие бе? - промърмори той, наблюдавайки внимателно тримата.
-А ти кой си бе, тъпак? – извика по някое време едно от момчетата. Опита да се изправи, посягайки към един нож на масата, но Тони с огромната си ръка, наподобяваща лопата, му удари такъв шамар, че то падна на земята почти в безсъзнание.
-По принцип съм полицай – повдигна рамене Тони към останалите. – Ако все още някой се интересува. Тая вечер просто ми се искаше да се поразходя. Малко да разпусна напрежението, нали разбирате! Ама трудна работа като гледам как цветът на нацията се е отдал на такава деградация. Ето от това ме боли, мамка му! – прехапа устни той.
-Ние само се забавляваме – изписука тихо момичето, от което Тони усети как започва здраво да се дърви.
-Да бе – въздъхна Тони. – Дрогирате се, а посред нощ излизате да биете хората и да им взимате парите. На това ли казваш забавление?
-Та си викам - продължи Тони, - защо да обикалям из тъмните улички, докато сам се натикам в лапите на тия зверове, вместо да ги проследя до бърлогата и там да си поговорим както подобава.
Поваленото момче вече се бе свестило, но не смееше да се изправя от пода. Лежеше долу, слушаше внимателно Тони, а лицето му бе започнало силно да се подува.
-Хей! – усмихна се Тони. – Ама вие как се ококорихте, като че ли ви хвана малко страх от мене. Няма проблем. Наистина не мисля да правя нищо лошо с вас.
-Така ли! – прошепна девойката изплашена.
-Разбира се! – отговори Тони. – Само трябва да изпълнявате командите ми. И ще видите, че всичко ще бъде наред – той се обърна отново към младежа на пода и му нареди да пропълзи до ъгъла. Каза на другите бавно да го последват, а после да легнат върху него. Накара ги да разкопчаят панталоните си. Първо започна да го вкарва на този най-отдолу, смелчагата дето се беше опитал да го нападне. Това момче наистина беше тясно, работата никак не вървеше лесно, въпреки усърдието на Тони.
-Нямам нищо против да се забавлявате – опита все пак да обясни той, - но вие сте на път да се провалите. Виждате ли сега в каква беля ви вкараха лошите навици. Да предизвикате такава строгост у един обикновен служител на реда, че да хване да ви работи с големия си хобот. Което сигурно е за предпочитане, вместо да се обадя на колегата да провери какви са тия хапченца на масата, нали така?
Тони реши, че момчето си е взело поука и се прехвърли в момичето, което беше в средата. Работата също не потръгна лесно, но все пак прогнозите на Тони като че ли се оказваха верни. Момичето определено побра доста по-голям залък. Изглежда тоя задник многократно беше пускан в експлоатация.
И макар Тони абсолютно да предпочиташе секса с жени, успя някак да наложи волята си и да се прехвърли отгоре в момчето. Този калпазан също трябваше да си получи заслуженото. Но Тони едва му го вкара няколко пъти и започна да свършва. Беше опрял крака в близкия креват и натискаше здраво на всеки тласък. А като приключи, остана да лежи върху тримата, които така бяха притихнали, все едно ги нямаше. Дори дишаха съвсем леко, за да не припомнят за себе си.
Общо взето Тони беше доволен от развитието на нещата. Може би малко прекали, но това щеше да им е за урок. След тая вечер компанията сигурно щеше да се разтури. Щяха да се избягват да се срещат, от невъзможност да се погледнат в очите. Някои може би щяха да се захванат с изкуство, други със спорт. Нямаше лошо. Щяха да направят така, че да не остават с много свободно време, през което да мислят за настоящите събития. Щяха да забравят за кражбите с взлом, дрогата и разни такива неща.
За съжаление неподлежащите на превъзпитание елементи, вместо да си взимаха поука от метода, започваха да изтласкват спомена към подсъзнанието и по този начин успяваха още повече да увредят крехката си психика. Превръщайки се в наистина опасни чудовища.
Тони погледна часовника си и повдигна вежди. Беше станало никое време. Прибра инструмента си, загащи се и излезе в коридора, където за момент се спря пред едно огледало. Нареши чупливата си кестенява коса с ръка и запали цигара. Да, определено си го биваше! И още как! Тия младежи сигурно сами щяха да му пуснат, ако им беше дал малко време да го опознаят. Тъмните очи, дългите гъсти бакембарди и изразени скули създаваха впечатление за някакво животинско излъчване, внушителна комбинация между хомо сапиенс и горила, липсващото звено, както се казваше някъде. Всичко това в комбинация с атлетичното мускулесто тяло и големия пенис, създаваше дори у самия него желание да си посегне. Въпреки всичко, ако му трябваше, можеше да изглежда толкова интелигентно, че да предразположи и най-големите ненормалници и подозрителни типове.
Тони загаси цигарата си в някаква снимка, закачена в горния ъгъл на огледалото с някакви деца с родители, после изключи бушоните, преобърна хладилника и се спусна по стълбището. Вървя няколко пресечки на зиг-заг, докато стигна едно шосе в края на града.
Тия младежи наистина му бяха познати отнякъде. Май преди месеци им беше дал малко амфетамин за едни златни верижки и пръстенчета. Не му се вярваше да го потърсят друг път.
По пътя Тони мярна някакъв бар, който навярно беше денонощен. Насочи се към него, ала отстрани забеляза някакви фигури. Трима чужденци опитваха да избегнат компанията на един пиян дрипльо, който се опитваше да ги сплаши. Тримата говореха на английски. Бяха две жени и един мъж, а пияният българин им обясняваше, че му дължат пари за престоя.
-Тоя паркинг е мой. – обясняваше той завалено, сочейки към пътя, където туристите бяха оставили автомобила си.
-Ей, някакъв проблем ли има? Аз съм полицай? – намеси се Тони, приближавайки откъм ъгъла.
-Тия тъпаци не искат да плащат. – обясни пияният, намигвайки съзаклятнически на Тони – Петдесет евро за престоя.
Тони леко подсвирна, а чужденците като че ли разбраха, че той е полицай и започнаха да се успокояват.
-Добре, копеле. – прошепна Тони към българина и го дръпна настрани в тъмното – Вземи тия мангизи и си обирай крушите! – каза той и му даде пет лева. Ищецът ги грабна и се върна в кръчмата. Тони пък отиде при чужденците и им обясни на смесица от български и английски, че проблемът е приключен и че те са в безопасност. Тримата сияеха от благодарност. Дори едното момиче, по-слабото, така се усмихна, все едно си падна по него. Може би и Тони малко преувеличи. Може би момичето просто се радваше на този тайнствен спасител, изникнал от нищото. Но като че ли все пак имаше и нещо повече, някаква нотка романтика. Тони махна с ръка, огледа шосето, а после пак увери новите си приятели, че няма проблем, че нищо не му дължат и ги насочи към автомобила им. В един момент обаче, както се усмихваше, извади белезници от якето си и ги сложи на ръката на мъжа, закопчавайки го за уличната лампа. Двете жени още не бяха забелязали какво става, когато Тони стовари тежкия си юмрук с все сила в главата на по-пълната, което я прати веднага в безсъзнание. Хвана другата, която май му беше навита и я повлече зад колата. Повали я на земята и бързо разкъса дрехите й. Опита се да й го вкара, напъваше здраво, но изглежда не беше достатъчно старателен. Огледа да види какво е положението и с изненада установи, че си има работа с мъж. Тогава нещо го блъсна в главата и му причерня.
Когато дойде в съзнание беше абсолютно сам на пътя, чужденците си бяха отишли. Изглежда мъжът е имал ключ и се е освободил. Туристите наоколо ставаха все по-подготвени. А после го е цапардосал с някакво дебелостенно шише в главата. Това обясняваше дебелата цицина, която вибрираше, подувайки се. Тони се надигна и запали цигара. Май не го бяха обрали. Само бокса липсваше. Но ако трябваше да се гадае по подгизналите дрехи, май ставаше въпрос за препикаване.
Едно такси го хвърли до махалата. Тони заизкачва етажите, но се спря и помисли. След това фиаско май имаше нужда да се разсее с някоя напитка, да обмисли нещата трезво, слабостите, които бяха допуснати. Първо щеше да мине през мазето за едно шише ракия, от тая лютата, която баща му си беше оставил за разтривка.
Тони спусна набързо стълбището. Засуети се за миг, че някаква лампа светеше и идваше шум откъм общия коридор. После видя едно съседче. Светльо от третия етаж. Професионален безделник на двадесет и три. Нещо броеше някакви празни буркани и се потеше. Горещината на лятото се усещаше най-много тук, в катакомбите, където се комбинираше с влагата и на човек направо му прилошаваше.
-Как е? – попита Тони, минавайки покрай момчето.
-Ъхъ, добре. – отговори замислен Светльо – Малко буркани. За зимата.
-Ами добре, Светли. Това не е лошо! – почеша се Тони по главата – Но като гледам тая прерязана халка, дори да не бях полицай, веднага щях да сгрея, че това мазе е разбито. – Тони се усмихна към момчето – Сигурен съм, че сега ако вляза, ще намеря катинара захвърлен някъде под рафтовете.
Светльо забави реденето на буркани и се загледа в тях. Чудеше се какво ще последва.
-Разбил си мазето. – натърти Тони – Но и това не е лошо, Светка. Изобщо даже. – Тони се засмя безгрижно и потупа момчето по рамото. Светльо започна съвсем леко да се усмихва, опитвайки се да разгадае с какъв човек си има работа. А Тони взе една ябълка от касетките по рафтовете, отхапа и продължи – Лошото е само, че за голяма беда си разбил точно моето мазе, копеле гадно. Ще ти къртя зъбите! Боклук мръсен! – Тони продължаваше да тупа Светльо по рамената, но толкова грубо, че момчето се свлече на пода
-Чичо Тони, аз не знаех, че това е твоето мазе! Иначе никога! Нали разбираш! Моля те да си остане между нас!
-Как така между нас, бе! Като полицай аз най-малко трябва да поощрявам престъпниците да остават без наказания. Няма начин, Светли! Просто ще се обадя на колегите да дойдат да те приберат. А най-късно вдругиден ще получиш присъда и ще пътуваш към панделата. Там ще се запознаеш и с други като тебе. Ще видиш, че тия хора изобщо не са романтични, както ги показват по филмите. Но затова пък, някои от тях са доста надарени.
Момчето гледаше към неизмазаната стена пред себе си и си даваше сметка, че за нула време положението се беше влошило невъобразимо.
-Ще трябва да станеш приятелка на някой силен и смел мъжага, който да те пази от другите, да не те опрашват денонощно. Разбираш ли? – намигна Тони. - В замяна ти ще си длъжен да правиш някои специални неща за този човек. Но при условие, че сме съседи и се познаваме от толкова години, може и да помисля дали да не ти простя – каза накрая Тони. Светльо изправи луничавото си лице, а в очите му проблясна лъч надежда. Тони продължи – Кажи сега, какво избираш? Целият затвор да се радва на прелестите ти, или аз тука сега да взема да те опъна веднъж и да забравим за случилото се? Как мислиш, човече? Кое ще бъде по-хубаво?
Светльо повдигна поглед към Тони леко изненадан, после промълви с половин уста:
-Тогава веднага сваляй панталоните, педале! – нареди Тони и започна да му го вкарва съвсем бавно, по-скоро чувствайки в началото задължение, отколкото наслада. Отвори си един компот, който беше с капачка на винт. Отвори и едно шише от коняк Слънчев бряг, пълно с домашна ракия и запали цигара. После потъна в размишления. Изглежда тия години служба в полицията, работа все сред
Порно Негры Ебут Целок
Русское Порно Крупно С Диалогами
Порно Дама HD 1080