Основни витамини и микроелементи, необходими за поддържане на здравината на костите.
АлохаИзчерпателен анализ на основните витамини и микроелементи, необходими за поддържане на здравината на костите.
Изследователски метод
Високоефективна течна хроматография с тандемна масспектрометрия, масспектрометрия с индуктивно свързана плазма.
Какъв биоматериал може да се използва за изследването?
Венозна кръв.
Какъв е правилният начин да се подготвите за изследването?
Децата на възраст под 1 година не трябва да се хранят в продължение на 30-40 минути преди изследването.
Децата на възраст от 1 до 5 години не трябва да се хранят в продължение на 2-3 часа преди изследването.
Не яжте в продължение на 8 часа преди изследването, можете да пиете чиста негазирана вода.
Не пушете в продължение на 30 минути преди изследването.
Обща информация за проучването
Костната тъкан се състои от кристали хидроксиапатит - (Ca)10(PO4)6(OH)2, - други йони и колагенови влакна, затворени в основна субстанция от гликопротеини и протеогликани. Нормалното образуване на костите изисква енергия, аминокиселини, микроелементи и витамини. Недостигът на тези компоненти води до забавен растеж на костите, деформации, остеопороза и фрактури.
Калцият, фосфорът и витамин D играят основна роля за поддържане на здравето на костите. Калцият Са е основният минерал на костите. Скелетът на възрастния човек съдържа около 1 kg калций. В много изследвания е доказано, че именно калцият определя каква ще бъде пиковата костна маса в младостта и колко бързо ще настъпи костната резорбция по време на стареенето. Известно е също, че предписването на калциеви препарати в постменопаузата подобрява здравето на костите и намалява риска от патологични фрактури.
Фосфор Р под формата на фосфат е необходим за образуването на хидроксиапатит и неговият недостиг може да доведе до потискане на костния растеж и минерализация. От друга страна, излишъкът на фосфор, особено в комбинация с недостиг на калций, може да предизвика вторичен хиперпаратиреоидизъм и по този начин да увеличи костната резорбция.
Основната роля в регулирането на нивата на калция и фосфора принадлежи на витамин D. Този мастноразтворим витамин повишава абсорбцията на калций и фосфат в червата и реабсорбцията на тези йони в бъбречните тубули. Дефицитът на витамин D в детска възраст води до развитие на рахит, а в зряла възраст - до остеомалация. Прилагането на витамин D заедно с калций е стандартна мярка за профилактика на остеопорозата.
В допълнение към калция, фосфора и витамин D в поддържането на здравината на костите участват и следните вещества:
Калий. Калият регулира реабсорбцията на калций в бъбречните тубули. Диета с ниско съдържание на калий увеличава загубата на калций с урината и обратно. Високият прием на калий се свързва с повишена костна минерална плътност (КМП).
Магнезий. Няколко проучвания показват, че приемът на високи дози магнезий се свързва с повишена МПКТ при по-възрастни жени и мъже.
Силиций. Силицият участва в регулирането на синтеза и/или стабилизирането на колагена. Установено е, че предписването на силициеви препарати е свързано с повишен MPCT.
Цинк. Недостигът на цинк е съпроводен със забавяне на скелетния растеж. Забавянето на растежа е характерен симптом на рядко наследствено нарушение на цинковия метаболизъм - ентеропатичен акродермит.
Медта е кофактор на лизилоксидазата, участваща в синтеза на колаген. Тежкият недостиг на мед има отрицателен ефект върху процеса на костно образуване.
Желязо. В няколко проучвания е доказано, че предписването на железни препарати в по-висока доза е свързано с повишаване на МРХТ.
Витамин К е мастноразтворим витамин, който действа като кофактор на ензимите, осигуряващи синтеза на факторите на кръвосъсирването, и очевидно е необходим и за синтеза на някои скелетни протеини. Смята се, че витамин К подпомага γ-карбоксилирането на остеокалцина и инхибира отделянето на калций с урината. В някои проучвания е доказано, че нивата на витамин К в кръвта корелират с MPCT.
Въпреки че диетолозите са разработили оптимални стойности на витамините и микроелементите за различните възрастови групи и полове, не трябва да се забравя, че индивидуалните нужди на организма могат да се отклоняват донякъде от общоприетите норми. В тази връзка резултатът от този комплексен анализ, както и последващите препоръки за хранене трябва да се оценяват заедно с анамнестични, клинични и други лабораторни данни.
За какво се използва изследването?
Да се оцени балансът на витамините и микроелементите, необходими за здравето на костите.
Кога се назначава изследването?
При профилактични прегледи на пациенти, особено на възраст над 65 години.
При наличие на патологични фрактури и/или значително намаляване на ръста.
При прегледи на пациенти с рискови фактори за недостиг на витамини и микроелементи, необходими за здравето на костите: заболявания на храносмилателната система (хроничен панкреатит, възпалителни заболявания на червата), прием на определени лекарства (холестирамин, варфарин), диетични навици, бъбречни заболявания.
Какво означават резултатите?
Причини за понижаване:
хранителен дефицит (вегетариански и вегански диети, гладуване);
период на активен растеж (юноши), бременност, кърмене;
чревни заболявания, които пречат на нормалното усвояване на витамините/микронутриентите (целиакия, болест на Крон);
хроничен алкохолизъм;
автоимунен гастрит;
прием на някои лекарства (фенитоин, орални контрацептиви, метотрексат, варфарин и други);
наследствени метаболитни нарушения (напр. ентеропатичен акродермит).
Причините за повишението са без клинично значение, с изключение на:
Хемохроматоза (излишък на желязо);
хепатолентикуларна дегенерация (болест на Wilson-Konowalow - излишък на мед);
хипервитаминоза на витамините D и K;
хронична бъбречна недостатъчност (хиперфосфатемия);
първичен хиперпаратиреоидизъм, саркоидоза, злокачествени тумори, костни метастази (хиперкалциемия).
Какво може да повлияе на резултата?
Възраст;
пол;
хранителен статус;
физиологичното състояние на организма (бременност, кърмене, реконвалесценция, интензивна физическа активност);
прием на лекарства;
наличие на съпътстващи заболявания, включително бъбречно заболяване.
Важни бележки
Резултатът от комплексното изследване трябва да се интерпретира, като се вземат предвид всички необходими анамнестични, клинични и допълнителни лабораторни данни;
трябва да се спазват препоръките за подготовка на теста, за да се получи точен резултат.