Морган Ли и Ромео
Морган Ли и Ромео
Photograph your local culture, help Wikipedia and win!
Материал из Википедии — свободной энциклопедии
У этого термина существуют и другие значения, см. Морган .
↑ Internet Movie Database (англ.) — 1990.
↑ Перейти обратно: 1 2 Stephanie Zacharek. Review: An AI Experiment Goes Haywire in Morgan Архивная копия от 7 декабря 2016 на Wayback Machine . Time. September 2 2016.
↑ Movie stars jet in as Luke Scott sci-fi thriller starts filming (неопр.) . Дата обращения: 4 декабря 2016. Архивировано 30 июня 2016 года.
↑ Morgan (2016) (неопр.) . Дата обращения: 4 декабря 2016. Архивировано 20 апреля 2021 года.
↑ Morgan 2016 (неопр.) . Дата обращения: 4 декабря 2016. Архивировано 5 декабря 2016 года.
↑ Kevin Maher. Morgan Архивная копия от 20 декабря 2016 на Wayback Machine . The Times. September 2 2016.
↑ Morgan (2016) Архивная копия от 29 ноября 2016 на Wayback Machine . Box Office Mojo
«Морган» ( англ. Morgan ) — научно-фантастический фильм режиссёра Люка Скотта, вышедший в сентябре 2016 года.
Компания, занимающаяся биоинженерией , отправляет специалиста по управлению рисками расследовать инцидент в отдалённой лаборатории. Ли Уэзерс, молодая малоэмоциональная женщина в строгом костюме, прибывает на объект (ей приказано никого не выпускать за его пределы), где знакомится с командой учёных. Здесь создан опытный образец человеческого гибрида по имени Морган. Фактически Морган пять лет, но она выглядит как девушка, быстро прогрессируя в физическом и умственном развитии. Многие из учёных привязаны к ней и воспринимают её как человека. Ли не разделяет их восторгов, называя Морган «оно» [2] .
Учёные считают инцидент с нападением Морган на человека случайностью, это произошло после того, как ей разрешили впервые погулять в лесу, но затем сразу запретили. На помощь Ли направлен психолог, специалист по искусственному интеллекту . Своими провокационными вопросами он вывел Морган из себя, она нападает на него, прокусив ему шею. Морган усыпляют, Ли хочет уничтожить её, однако учёные ей мешают и собираются бежать из лаборатории вместе с Морган. Проснувшаяся Морган убивает почти всю команду, сказав, что, кроме Эми, у неё нет друзей. Она говорит, что знает, для чего её создали, и теперь чувствует себя самостоятельной, отметив, что Ли позднее тоже это поймёт. Вместе с Эми они уезжают в лес, покинув объект.
Ли и диетолог Скип бросаются в погоню. В ходе ожесточённой схватки в лесу Морган удаётся бросить Ли на поваленное дерево, насквозь пробив её тело острым суком. Морган рассматривает поверженного противника, затем убегает и просит Эми быстрее уезжать отсюда. В этот момент за её спиной появляется Ли, которая жестоко забивает её и топит в озере. После этого Ли хладнокровно убивает Эми и Скипа.
Руководство компании обсуждает ситуацию и высоко оценивает работу Ли, отмечая её исполнительность. Из их разговора становится ясно, что Ли является более ранней моделью человеческого гибрида, которая теперь доказала превосходство над новой моделью в виде Морган. В заключительной сцене Ли сидит в кафе и начинает точно такие же движения ладонями, которые делала Морган перед нападением на людей.
Съёмки фильма начались в Северной Ирландии в 2015 году [3] .
На сайте Rotten Tomatoes фильм имеет рейтинг 40 % со средней оценкой 5,1/10 на основе более чем 120 рецензий [4] . На Metacritic фильм имеет оценку 48/100 на основе 33 обзоров [5] .
Кевин Маэр в рецензии Times писал, что «Морган» напоминает картину « Из машины » и сначала выглядит интригующим, однако в итоге оказывается более посредственным. По его мнению, хотя в фильме поверхностно затрагиваются проблемы генетического вмешательства и этичности клонирования , однако большой перекос сделан в пользу поединков [6] .
Стефани Закарк в Time называет фильм «ничем не примечательным триллером», отмечая хорошую игру актрисы Ани Тейлор-Джой, которая ранее сыграла пуританскую девушку в триллере « Ведьма » [2] .
Кассовые сборы в мире составили 8,9 млн долларов, в том числе в США — 3,9 млн. [7]
Страници за излезли от системата редактори научете повече
В тази Уикипедия езиковите връзки са в горната част на страницата срещу заглавието на статията. Отидете най-горе .
Снимайте местното културно наследство, помогнете на Уикипедия и спечелете!
Съдържание
преместване към страничната лента
скриване
4 Трагедията „Ромео и Жулиета“ в киното
5.3 На сцената на Народен театър „Иван Вазов“
Добре дошли в Уикипедия! Можете не само да четете тази статия, но също така и да я редактирате и подобрите .
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Вижте пояснителната страница за други значения на Ромео и Жулиета .
Тази статия съдържа списък с ползвана литература, препоръчана литература или външни препратки , но източниците ѝ остават неясни, защото липсва конкретно посочване на източници за отделните твърдения. Моля, подобрете тази статия, като предоставите конкретни източници за отделните твърдения и факти.
Последната промяна на страницата е извършена на 13 декември 2022 г. в 10:34 ч.
Текстът е достъпен под лиценза Creative Commons Признание-Споделяне на споделеното ;
може да са приложени допълнителни условия.
За подробности вижте Условия за ползване .
Поверителност
За контакт с Уикипедия
Предупреждение
Мобилен изглед
За разработчици
Статистика
Използване на „бисквитки“
„Ромео и Жулиета“ (на английски : Romeo and Juliet ) е пиеса , една от ранните трагедии на Уилям Шекспир . Творбата е сред най-известните Шекспирови пиеси за времето си и заедно с Хамлет е една от най-често изпълняваните. Днес главните герои се разглеждат като архетипи на двама влюбени.
Внимание: Текстът по-долу разкрива сюжета на произведението (или части от него)!
Действието се развива във Верона и пиесата започва с улична свада между слугите на Монтеки и Капулети, които също като господарите си са заклети врагове. Ескал, княз на Верона, се намесва и обявява, че по-нататъшно нарушаване на мира ще се наказва със смърт. По-късно граф Парис разговаря с Капулети, за да поиска ръката на дъщеря му Жулиета, но Капулети моли Парис да изчака още две години и го кани да присъства на организирания от Капулети бал. Сеньора Капулети и дойката на Жулиета се опитват да я убедят да приеме ухажванията на Парис. Междувременно Бенволио говори с братовчед си Ромео, синът на Монтеки, за унилостта на Ромео напоследък. Бенволио открива, че тя е резултат от несподелено увлечение към момиче на име Розалин, една от племенниците на Капулети. Убеден от Бенволио и Меркуцио, Ромео отива на бала в къщата на Капулети с надеждата да срещне Розалин. Вместо Розалин обаче Ромео среща и се влюбва в Жулиета. Братовчедът на Жулиета – Тибалт, е разгневен заради това че Ромео се е промъкнал на бала, но бащата на Жулиета го спира да убие Ромео, защото не желае да бъде проливана кръв в дома му. След бала, в така наречената „сцена на балкона“, Ромео се промъква в овощната градина на Капулети и дочува Жулиета, която застанала на своя прозорец заявява любовта си към него въпреки омразата на семейство ѝ към Монтеки.
Ромео разкрива чувствата си пред нея и двамата решават да се оженят. С помощта на брат Лоренцо, който се надява да помири двете семейства чрез съюза на техните деца, те тайно се бракосъчетават на следващия ден. Междувременно Тибалт, все още разгневен, че Ромео се е промъкнал на бала у Капулети, го предизвиква на дуел. Ромео, считайки Тибалт за свой родственик вече, му отказва. Меркуцио е обиден от високомерието на Тибалт, както и от „унизителното отстъпване“ на Ромео, и приема дуела от името на Ромео. Меркуцио вече е смъртоносно ранен, когато Ромео се опитва да прекрати двубоя. Опечален и разтърсван от чувството за вина, Ромео се изправя срещу Тибалт и го убива. Mонтеки твърди, че е било справедливо Ромео да убие Тибалт, заради убийството на Меркуцио. Князът, загубил родственик във враждата на непримиримите семейства, изпраща Ромео в изгнание далеч от Верона, със заплаха от смъртно наказание, ако някога се върне. Ромео тайно прекарва нощта в спалнята на Жулиета, където консумират брака си. Капулети, погрешно тълкувайки мъката на Жулиета, се съгласява да я омъжи за граф Парис и я заплашва, че ще се отрече от нея, ако откаже да стане негова „радостна съпруга“. Когато след това тя умолява бракът да бъде отложен, майка ѝ отказва. Жулиета посещава брат Лоренцо, молейки за помощ и той ѝ предлага отвара, с която ще изпадне в кома, наподобяваща смърт за „четиридесет и два часа“. Монахът обещава да изпрати пратеник, който да информира Ромео за плана, за да може да се съберат отново, когато тя се събуди. В нощта преди сватбата тя изпива лекарството и когато установяват, че е привидно мъртва я полагат в семейната гробница.
Пратеникът обаче не уведомява Ромео, а вместо това Ромео научава за предполагаемата смърт на Жулиета от слугата си Балтазар. С разбито сърце, Ромео купува отрова от един аптекар и отива в гробницата на Капулети. Той се сблъска с Парис, който е дошъл да скърби за Жулиета насаме. Смятайки Ромео за вандал, Парис се изправя срещу него и в последвалата битка Ромео убива Парис. Все още вярвайки, че Жулиета е мъртва, той изпива отровата. След като Жулиета се събужда и намира Ромео мъртъв се намушква с неговия кинжал. Брат Лоренцо разказва историята за „двамата злочести влюбени“. Фамилиите са помирени от смъртта на децата си и се съгласяват да сложат край на яростната си вражда. Пиесата завършва с елегията на Княза, посветена на влюбените: „защото досега светът не знай/ любов по-чиста и съдба по-клета/от тази на Ромео и Жулиета!“
Начинът, по който Шекспир борави с поетическата драматична структура, най-вече чрез ефекти като преминаване от комедия в трагедия, с цел засилване на напрежението, разгръщане на второстепенни персонажи, използване на подсюжетни линии за доразвиване на разказа, е бил възхваляван като признак на драматическата му изкусност. Пиесата асоциира различните герои с различни лирически жанрове, като понякога с развитието на героя те се променят. Ромео, например, става все по-умел в сонета в хода на пиесата.
„Ромео и Жулиета“ е адаптирана многократно за сценична постановка, филми, мюзикъли и опери. По време на Английската Реставрация е възродена и значително преработена от Уилям Давенант. Версията на Дейвид Гарик от XVIII век също променя някои сцени, като премахва елементи, считани тогава за непристойни, а оперната адаптация на Георг Бенда пропуска голяма част от действието и добавя щастлив край. Изпълненията през XVIII в., включително това на Шарлът Къшман, възстановяват оригиналния текст и се съсредоточават повече върху реализма. Версията на Джон Гилгуд от 1935 г. се придържа много до Шекспировия текст и използва елизабетинските костюми и декори, за да подсили драмата. През XX в. и в началото на XXI в. пиесата става основа на различни филмови версии, като сравнително достоверната на Джордж Кюкор от 1936 г., тази на Франко Дзефирели от 1968 г., вдъхновената от МТВ „Ромео + Жулиета“ на Баз Лурман от 1996 г., както и адаптацията на Карло Карлей от 2013 г., която няма нищо общо с Шекспировата пиеса.
„Ромео и Жулиета“ принадлежи към традицията на трагичните романси, датираща от Античността. Сюжетът се основава на италианска новела, преведена в стихове под името „Трагичната история на Ромео и Жулиета“ от Артър Брук през 1562 г. и преразказани в проза в „Дворецът на удоволствието“ от Уилям Пейнтърин (1567 г.). Шекспир заимства значително и от двете, но за да разгърне сюжета, разработва и второстепенни герои, а именно Меркуцио и Парис. Най-вероятно написана между 1591 и 1595, пиесата е публикувана за първи път в „кварто“ издание (или квартови брошури, предимно неавторски издания, отпечатвани още преди постановката) през 1597 г. Текстът е зле написан и в по-късните издания бива коригиран, което впоследствие го доближава до Шекспировия оригинал.
Ромео и Жулиета заимства от традицията на трагичните любовни истории, датираща от Античността. Една от тях е тази за Пирам и Тисба, от „Метаморфози“ на Овидий, която има паралели с Шекспировата история. Например, родителите на двамата влюбени се презират по между си и Пирам погрешно решава, че любимата му Тисба е мъртва. Ефеска повест, или Аброком и Антия на Ксенофонт от Ефес, написана през III век, също съдържа няколко прилики с пиесата, включително разделянето на двамата влюбени и лекарство, което предизвиква сън, наподобяващ смърт.
Една от най-ранните препратки към имената Монтеки и Капулети е от Божествена комедия на Данте, който споменава Montecchi (Монтеки) и Cappelletti (Капулети) в песен шеста от Чистилище .
Vieni a veder Montecchi e Cappelletti, Monaldi e Filippeschi, uom sanza cura: color già tristi, e questi con sospetti!.
— Dante, La Divina Commedia: Purgatorio , canto VI, ll. 106 – 8.
Ела, о безсърдечни! Погледни: Моналди, Филипески, Капелети, Монтеки страдат в страх и изпитни.
— Данте, Божествена комедия: Чистилище , песен VI, II. 106 – 8
Препратката е също така част от полемиката срещу моралния упадък на Флоренция, Ломбардия и Италианския полуостров като цяло; Данте, чрез своите герои, упреква Римско-немския крал Алберт I за това, че пренебрегва отговорностите си към Италия. („you who are negligent“), както и поредица папи за тяхната съсредоточеност върху чисто духовни дела, което води до създаване на атмосфера на непрекъснати свади и войни между съперничещите си политически партии в Ломбардия. Има исторически данни за семейство, наречено Монтеки, което е дало името си на политическа партия във Верона, a това на Капулети е заимствано от семейство от Кремона, като и двете разиграват конфликта си в Ломбардия като цяло, а не само в границите на Верона. Съюзили се да съперничат на политическите организации, те скърбят, защото техните безкрайни войни са довели до унищожаването и на двете страни, вместо до скръбта от загубата на злощастното им потомство, както и пиесата излага, което се явява единственият поетичен модел в този контекст.
Най-ранната известна версия на историята за Ромео и Жулиета, близка до Шекспировата пиеса е разказа за Мариото и Джаноза от Мазучо Салернитано, в 33-та новела от неговия Втори „Новелино“, публикувана през 1476 г. Действието в историята се развива в Сиена и Салернитано настоява, че сам е преживял събитията в нея. Неговата версия на историята включва таен брак, Монах – заговорник, сбиване, при което бива убит виден гражданин, изгнанието на Мариото, принудителния брак на Джаноза, елемента с отварата, и изключително важното съобщение, което е причина за заблуда. В тази версия, Мариото е заловен и обезглавен и Джаноза умира от мъка. Луиджи да Порто адаптира историята на Джулиета и Ромео и го включва в своята Historia novellamente ritrovata di due Nobili Amanti , публикувана през 1530 г. Да Порто черпи от „Приам и Тисба“ и „Декамерон“ на Бокачо. Той допринася до голяма степен за съвременния ѝ вид, включително имената на влюбените, на враждуващите семейства на Монтеки и Капулети и развитието на действието във Верона. Въвежда също така герои, съответстващи на Шекспировите Меркуцио, Тибалт, Парис. Да Порто представя историята си като исторически вярна и твърди, че се е случила по времето на Бартоломео дела Скала (един век по-рано Салернитано). Във версията му Ромео поглъща отровата, а Джулиета се намушква с камата му. През 1554 г. Матео Бандело публикува втория том на своя „Новеле“, който включва неговата версия на „Джулиета ди Ромео“. Бандело подчертава първоначалната потиснатост на Ромео и враждата между двете семейства и въвежда дойката и Бенволио. Историята на Бандело е преведена на френски от Пиер Боаистан през 1559 г. в първия том на неговите „Исторически трагедии“. Боаистан добавя много морализаторство и сантименталност на героите.
В своята повествователна поема от 1562 г. „Трагичната история на Ромео и Жулиета“, Артър Брук превежда Боаистан дословно, но я приспособява така, че да опази части от Чосъровата „Троил и Крисеида“. Съществувала тенденция сред писателите и драматурзите да публикуват произведения, базирани на италианските новели – италианските приказки били много популярни сред почитателите на театъра и Шекспир, много вероятно, е бил запознат с колекцията от италиански приказки на Уилям Пейнтър от 1567 г., озаглавена „Дворецът на удоволствието“. Тази колекция включва версия на разказа за Ромео и Жулиета в проза, носещ името „Хубавата история на вярната и вечна любов на Ромео и Жулиета“. Шекспир се възползвал от своята популярност. „Венецианският търговец“, „Много шум за нищо“, „Всичко е добре, когато свършва добре“ и „Ромео и Жулиета“, всички те са заимствани от италиански новели. „Ромео и Жулиета“ е драматизация на превода на Брук и Шекспир се придържа към поемата плътно, но добавя допълнителни детайли, както за главните, така и за второстепенните герои (по-специално за дойката и Меркуцио).
Пиеси като „Херо и Леандър“, „Царицата на Картаген“ на Кристофър Марлоу, две сходни истории написани по времето на Шекспир, са смятани за не толкова директно влияние, въпреки че те може би са помогнали за създаването на атмосфера, в която трагични любовни истории биха могли да имат успех.
„Ромео и Жулиета“ е не само най-пресъздаваната пиеса на Шекспир, но и най-пресъздаваната пиеса изобщо. Има над 150 филмови и телевизионни адаптации. Aдаптацията на Дзефирели е една от най-успешните, редом до:
“Ромео и Жулиета“, 1936, реж. Джордж Кукор , с 4 номинации за Оскар . Ромео и Жулиета са изиграни от известните по онова време актьори Лесли Хауърд и Норма Шиърър с обща възраст над 75 години.
„Ромео + Жулиета“, 1996, реж. Баз Лурман . Това е модернизирана адаптация на трагедията на Шекспир . Ролите са поверени на младите Леонардо ди Каприо (23) и Клеър Дейнс (16).
Първата адаптация на пиесата е дело на французина Жорж Мелиес от 1902 г. Филмът е от епохата на зараждането на киното и е късометражен, черно-бял и ням. Смята се за изгубен.
„ Two households, both alike in dignity, in fair Verona, where we lay our scene, from ancient grudge break to new mutiny, where civil blood makes civil hands unclean. “
Photograph your local culture, help Wikipedia and win!
Материал из Википедии — свободной энциклопедии
У этого термина существуют и другие значения, см. Ромео и Джульетта (значения) .
↑ В Италии, особенно в Вероне, имя героини предпочитают ставить перед именем её возлюбленного: Джульетта и Ромео, кроме тех случаев, когда речь идёт именно о названии трагедии Шекспира. В итальянской традиции — Giulietta e Romeo — названы фильм Ренато Кастеллани/Renato Castellani (1954), опера Риккардо Дзандонаи/Riccardo Zandonai (1922) и мюзикл Риккардо Коччанте/Riccardo Cocciante (2007), использующие местные мотивы.
↑ Перейти обратно: 1 2 3 4 5 «Уильям Шекспир. Ромео и Джульетта: история сюжета, текста и переводов трагедии» — автор О. Николаева (неопр.) . Дата обращения: 29 августа 2011. Архивировано 26 марта 2013 года.
↑ Перейти обратно: 1 2 3 «Луиджи Да Порто, Банделло, Больдери о Ромео и Джульетте» — автор О. Николаева (неопр.) . Дата обращения: 29 августа 2011. Архивировано 30 июля 2011 года.
↑ Cогласно выводу историка Сесила Клафа (Cecil H. Clough), имевшего в виду историю отношений Луиджи Да Порто и Лючины Саворньян (Lucina Savorgnan), которой посвящена новелла.
↑ «Источники сюжета шекспировской пьесы „Ромео и Джульетта“. The Story and The History» — автор О. Николаева (неопр.) . Дата обращения: 29 августа 2011. Архивировано 3 сентября 2011 года.
↑ Балкон Джульетты, ставший всемирно известным визуальным символом романтического объяснения влюблённых, введён в сюжет произведения о Ромео и Джульетте итальянским автором Луиджи Да Порто (в 1524 г.). Во всех последующих версиях сюжета Джульетта показывается в окне, а не на балконе. У Шекспира во второй сцене втор
Галерея 3475018
Гитаристка Энди чуть чуть показывает свои интимные места
Молодая немка мастурбирует и делает минет