Бонус от курьера за опоздание
Бонус от курьера за опоздание
Предимства
Абонамент
Екип
Контакт
Вход
Пробвай безплатно
Особености при изплащане на годишни бонуси на служителите
Автор:
Николай Такиев
Тагове:
#finance
#payments
#taxes
Предимства
Абонамент
Екип
Регистрация
Вход
Забравена парола
Блог
Онлайн банкиране
Продажби
Счетоводство
Човешки ресурси
Масови плащания
Известия
Често задавани въпроси
Oбщи условия
Лични данни
Бисквитки
гр. Варна, 9000
ул.'Цар Симеон I' №25
офис 402
admin@nula.bg
+359 896 662150
Запазете час с нас!
В края на годината, особено с наближаването на коледните и новогодишните празници, все повече работодатели предприемат стъпки за допълнително стимулиране и мотивация на своите служители, като им изплащат различни видове бонуси и премии.
Целта на различните видове бонуси и премии, които се изплащат на служителите е те да бъдат материално подпомогнати и същевременно мотивирани за развитие на своя потенциал и възможности в полза на фирмата.
Бонусите и премиите, които се изплащат на служителите се определят като допълнително трудово възнаграждение . В днешната статия ще разгледаме особеностите свързани с данъчното облагане и реда, по който работодателите могат да изплащат бонуси на своите служители.
Съгласно действащото трудово законодателство у нас съществуват разнообразни видове допълнителни трудови възнаграждения.
От трудовоправна гледна точка можем да класифицираме допълнителните трудови възнаграждения в две важни групи, всяка от които има своите особености:
Допълнителните трудови възнаграждения, които са с постоянен характер са дефинирани в чл. 11 и чл. 12 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата (НСОРЗ).
Според цитираните разпоредби на лицата, които са придобили образователна и научна степен „доктор“ или за научна степен „доктор на науките“, свързана с изпълняваната от служителя работа се полага допълнително трудово възнаграждение.
На следващо място с постоянен характер е допълнителното трудово възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит, както и всякакви други допълнителни възнаграждения, които се изплащат постоянно към полагащото се основно възнаграждение и са в зависимост единствено от отработеното време .
Въпросът кои допълнителни възнаграждения са с постоянен характер има силно практическо значение, защото според Кодекса на труда тези възнаграждения са задължителен елемент от съдържанието на трудовия договор, както и периодичността на тяхното изплащане.
Допълнителните възнаграждения с постоянен характер участват при формирането на базата върху която се определя възнаграждението за платен годишен отпуск, както и при определяне на брутното трудово възнаграждение, на база на което се изплащат някои от обезщетенията за работника.
Както стана ясно, освен допълнителни трудови възнаграждения с постоянен характер, работодателят може да определи и други допълнителни възнаграждения, които да бъдат свързани с постигнати резултати от труда, участие в печалбата, промени в условията на труд с временен характер и други.
Много често в практиката работодателите изплащат на своите служители еднократни коледни бонуси , 13-та заплата или премии, свързани с реализираните обороти или печалби на фирмата в рамките на определен период (например годишен бонус за търговските директори в зависимост от реализирани оборот на фирмата през годината).
Всички тези примери за допълнителни възнаграждения нямат постоянен характер и съответно за тях следва да се съблюдават различни правила на трудовото законодателство. Тези възнаграждения могат да се изплащат текущо, за година или за друг период.
Допълнителните възнаграждения, които нямат постоянен характер не участват в базата за определяне на възнаграждението за платен годишен отпуск и не участват като елемент на брутното трудово възнаграждение при определяне на различните обезщетения за работника съгласно Кодекса на труда.
Това е така, защото тези възнаграждения не се изплащат постоянно с полагащото се основно трудово възнаграждение, а по-скоро имат инцидентен характер. Също така, тези възнаграждения не в зависимост единствено от отработеното време.
Друга важна отличителна черта на допълнителните възнаграждения, които нямат постоянен характер е, че работодателят определя условията, при които тези възнаграждения ще се изплащат както и техния размер.
В тези случаи критерият за получаване на възнаграждението много често е конкретен постигнат резултат от извършената работа от работника, а не само времето, през което той е предоставил своята работна сила.
Всеки работодател има пълната свобода едностранно да определи при какви условия и в кои случаи ще се изплащат тези допълнителни възнаграждения, както и какъв ще бъде техният размер и срок на изплащане.
По отношение на документирането на изплатените допълнителни трудови възнаграждения, които нямат постоянен характер, законът изисква от работодателя тяхното заплащане да бъде предвидено в един от следните актове:
Работодателят има свободата да прецени в кой от посочените актове да оповести изплащаните допълнителни трудови възнаграждения.
Важна особеност тук е, че всеки работодател по принцип следва да приеме Вътрешни правила за работната заплата като един от задължителните реквизити съгласно чл. 22 на НСОРЗ е редът и начинът за определяне и изменение на допълнителните трудови възнаграждения.
В практиката много често работодателите определят допълнителните трудови възнаграждения едностранно чрез издаването на Заповед . Тук е важно да се уточни, че съгласно чл. 13 от НСОРЗ не се предвижда възможност за работодателя да определя чрез Заповед допълнителното материално стимулиране на работниците и служителите.
Според Кодекса за социално осигуряване работниците и служителите подлежат на осигуряване за всички видове социални рискове.
Осигурителните вноски на служителите се определят на база осигурителния им доход, който от своя страна включва най-общо всички възнаграждения и други доходи от трудова дейност.
Изхождайки от горното, годишните бонуси, които се изплащат от работодателите следва да се разглеждат като елемент на осигурителния доход, респективно върху тях следва да се начисляват и внасят осигурителни вноски.
От друга страна, съгласно чл. 24 от ЗДДФЛ в облагаемия доход от трудови правоотношения се включват и всички други плащания (в пари или в натура) от работодателя.
Цитираната разпоредба (чл. 24 от ЗДДФЛ) на закона изрично изброява кои са доходите, изплащани от работодателя във връзка с трудовото правоотношение, които не се облагат с данък и годишните бонуси не са сред тях. В резултат на предходното, следва да се има предвид, че годишните бонуси следва да бъдат обложени и с данък по реда на ЗДДФЛ.
В обобщение на гореизложеното следва да се има предвид, че изплатените годишни бонуси на работници и служители са част от осигурителния и облагаемия им доходи и съответно за тяхното изплащане се дължат осигурителни вноски и данък.
Няма ограничение в размера на изплащания бонус, тъй като както стана ясно всеки работодател има свободата да определи размера на допълнителните трудови възнаграждения, които се изплащат на работниците и служителите.
В допълнение на горното, бихме искали да отбележим, че допълнителните възнаграждения, отнасящи се за положен труд през минало време (например в края на годината се изплаща бонус за цялостни постигнати резултати през цялата година), би следвало да се разпределят на база дните, през които трудът е положен.
Това от своя страна налага да се извършат корекции на вече подадените през годината декларации образец 1 и 6, които да се коригират в посока увеличение.
Николай Такиев е магистър по „Счетоводство и бизнес анализ“ от Университета за национално и световно стопанство (УНСС). Той се занимава активно с преподаване на счетоводство и данъци като води, както цялостни професионални програми по счетоводство, така и отделни семинари на редица теми в счетоводната академия на учебен център „Finance Academy”.
След последните промени в ЗДДС, с които стана ясно, че от 01.01.2023 г. се увеличава прагът за задължителна регистрация по ЗДДС от 50 000 лева на 100 000 лева все по-актуален става въпросът за възможностите на малкия бизнес да прекрати своята регистрация по ЗДДС.
С нарастването на цените на електроенергия през последната една година все по-често срещана алтернатива за бизнеса и гражданите е получаването на електроенергия чрез фотоволтаична централа.
Касовата бележка представлява първичен счетоводен документ, който се издава задължително за всяко отделно плащане в брой по доставка на стока или услуга, независимо дали за самата продажба доставчикът е издал фактура.
NulaBG помага на Българския бизнес да дигитализира често срещани събития и процеси.
Возможно, сайт временно недоступен или перегружен запросами. Подождите некоторое время и попробуйте снова.
Если вы не можете загрузить ни одну страницу – проверьте настройки соединения с Интернетом.
Если ваш компьютер или сеть защищены межсетевым экраном или прокси-сервером – убедитесь, что Firefox разрешён выход в Интернет.
Firefox не может установить соединение с сервером www.postedworkers.gli.government.bg.
Отправка сообщений о подобных ошибках поможет Mozilla обнаружить и заблокировать вредоносные сайты
Сообщить
Попробовать снова
Отправка сообщения
Сообщение отправлено
использует защитную технологию, которая является устаревшей и уязвимой для атаки. Злоумышленник может легко выявить информацию, которая, как вы думали, находится в безопасности.
Документация и процедура за изплащане на бонуси, счетоводство, данъчно облагане и формиране на резерв за изплащане на годишно възнаграждение за стаж
1. Документална регистрация и процедура за плащане на премиите.
Бонусът е парично плащане от стимулиращ или стимулиращ характер, надвишаващо основните доходи на служителя.
Следва да се отбележи, че ако бонусът е предвиден от системата за възнаграждения, работодателят е длъжен да изплати бонуса, а служителят, когато изпълни показателите и условията на бонуса, има право да изисква изплащането на бонус. Изплащането на еднократни стимулиращи бонуси се извършва само по решение на работодателя, докато работникът или служителят няма право да изисква тяхното изплащане.
Заповедта се подписва от ръководителя на организацията или упълномощено от него лице, обявено на служителя (служителите) срещу получаване. Въз основа на заповедта (инструкцията) се прави подходящо вписване в трудовата книжка на служителя.
При вземане на решение за размера на премията трябва да се има предвид следното.
Съгласно член 144 от Кодекса на труда на Руската федерация работодателят има право да създава различни системи за бонуси, които стимулират допълнителни плащания и надбавки, като се взема предвид мнението на представителния орган на служителите. Тези системи могат да бъдат създадени и с колективен трудов договор.
Процедурата и условията за прилагане на стимулиращи и компенсаторни плащания (доплащания, надбавки, бонуси и други) се установяват:
По този начин всички други организации имат право да установят самостоятелно различни бонус системи. В същото време размерът на бонуса е ограничен само от съответните вътрешни документи на предприятието (Наредба за бонусите, колективен трудов договор и др.).
Размерът на начислената премия може:
Съгласно клаузи 5 и 7 от Счетоводния правилник "Разходи на организацията" (PBU 10/99), одобрен със заповед на Министерството на финансите на Руската федерация № 33n от 6 май 1999 г., разходите на организацията за възнаграждения на служители на организацията формира разходи за обикновени дейности. По този начин, ако изплащането на премията е свързано с производствения процес, тогава начислената премия ще бъде включена в цената на обикновените дейности. Ако изплащането на бонуса не е свързано с производствения процес (например изплащането на бонуси за годишнина или друга празнична дата), натрупаният бонус ще бъде включен в извън оперативните разходи.
При изплащане на бонуси от неразпределена печалба е необходимо да се вземат предвид разпоредбите на гражданското право. Съгласно алинея 3 на клауза 3 на член 91 от Гражданския кодекс на Руската федерация разпределението на печалбите на дружество с ограничена отговорност е в изключителната компетентност на общото събрание на участниците в дружеството. Подобна норма е предвидена за акционерните дружества от алинея 4 на параграф 1 на член 103 от Гражданския кодекс на Руската федерация. По този начин не се допуска използването на неразпределена печалба за изплащане на бонуси без съгласието на участниците (учредителите) или акционерите на организацията. Решението за изразходване на неразпределена печалба се изготвя въз основа на протокола от общото събрание на участниците (учредителите) или акционерите на организацията.
В съответствие с сметкоплана счетоводното отчитане на разчетите със служители на организацията за всички видове възнаграждения, включително бонуси, се извършва по сметка 70 „Разплащания с персонал за възнаграждение“. Към тази сметка могат да бъдат открити следните подсметки: 70-1 „Разплащания със служители от персонала на организацията“; 70-2 "Разплащания с непълно работно време"; 70-3 "Разплащания по договори с гражданско естество".
В счетоводството начисляването на премии се отразява в следния ред:
Дебит 08 Кредит 70 - начислена е премия за строителни работи; Дебит 20 Кредит 70 - бонус, начислен на служителите от основното производство; Дебит 23 Кредит 70 - бонус, начислен на работници от спомагателно производство; Дебит 25 Кредит 70 - начислен е бонус за общия производствен персонал; Дебит 26 Кредит 70 - начислен е бонус на административен и управленски персонал; Дебит 28 Кредит 70 - натрупан е бонус за работа по коригиране на брака; Дебит 29 Кредит 70 - начислен е бонус на служители в сферата на услугите; Дебит 44 Кредит 70 - начислен е бонус на служители, участващи в продажбата (опаковане, съхранение, доставка) на продукти; Дебит 84 Кредит 70 - начислена е премия за сметка на неразпределената печалба; Дебит 86 Кредит 70 - начислена е премия за сметка на целевото финансиране; Дебит 91-2 Кредит 70 - за датата на празника е начислен еднократен бонус; Дебит 70 Кредит 50, (51) - бонус, изплатен на служителите от касата (прехвърлен от разплащателната сметка).
Аналитично счетоводство за сметка 70 "Разплащания с персонал за заплати" се извършва за всеки служител на организацията.
Помислете в кои случаи бонусите се вземат предвид като част от разходите за труд и в кои не намаляват данъчната основа за данък върху доходите.
1. Премии, отчетени като част от разходите за труд (намаляване на данъчната основа за данък върху дохода).
Разходите за труд включват по-специално стимулиращи такси, включително бонуси за производствени резултати, премии към тарифни ставки и заплати за професионални умения, високи постижения в труда и други подобни показатели (клауза 2 на член 255 от Данъчния кодекс на Руската федерация). . Трябва да се има предвид, че в съответствие с член 252 от Данъчния кодекс на Руската федерация, за да се определи облагаемата печалба, данъкоплатецът намалява получените доходи с размера на направените разходи, с изключение на разходите, посочени в чл. 270 от Данъчния кодекс.
Съгласно параграфи 21 и 22 от член 270 от Данъчния кодекс на Руската федерация разходите, които не намаляват данъчната основа за данък върху дохода, включват по-специално:
Трябва да се отбележи, че параграф 21 от член 270 от Данъчния кодекс на Руската федерация предвижда, че разходите, които не са взети пр
Нежность и полный привод
Сексуальная выручка лучших подруг
Срочная жажда приключений на попку