melnik

 Тази църква от 13 век е разрушена. Не напълно, източната и стена стои, но друго не е оцеляло. А е била действаща до преди по-малко от 100 години, почти е щяла да достигне до нас.

Свети Никола е разположена на едноименното плато, което е било ядрото на средновековния Мелник. 

Била е представителна митрополитска църква . Архитектурно е трикорабна триапсидна базилика с нартекс /преддверие/. В югозападната и част е имало камбанария, в чиито руини наскоро бяха открити най-старите камбани на територията на България, датиращи от 13 век. Ето линк към статия за камбанитеhttp://www.geocities.com/arh_art/is36.html 

Самата църква е построена неясно кога, може би в 11-12 век, но стенописите и се датират от 13 век. In situ /на самото място/ има само няколко неясни образа в апсидите, но имало запазени фрагменти в криптата на „Александър Невски” и в Благоевградския музей. За съжаление не съм ги виждал, смятам да проверя, а ако разрешат - да ги снимам. Най-вероятно няма да разрешат.

До 18 век това е била митрополитската църква на града, след това се изгражда нова митрополия в подножието на хребета. 

Трагичното е, че този паметник почти е доживял съвременността. В 19 век църквата е била била действаща. Според пътеписа на Васил Кънчов Пътуване по долините на Струма, Места и Брегалница. Битолско, Преспа и Охридско http://www.promacedonia.org/vk_1/vk1_a_9.html "Над града има едно тясно гърло, в което се влиза откъм север, то се нарича Ключ. Тук са били северните врати на града. Откъм Ключ с голяма мъка възлезнахме на манастирската полянка на изток от града. Тук има три манастира: «Св. Спас», «Св. Харалампи» и «Св. Никола». Във всякой стои по един калугер, който държи манастира с наем за година време и се труди със сякакви хитрости и лъжи да изкара от околните селяни кирията и нещо печалба за себе си. В църквите намерих две стари икони със славянски надписи, в които се говореше кой ги е подарил. За жалост бележките ми пропаднаха, затова нямам препис от тях.

Площта, на която се. намират манастирите, е като един остров всред дълбоките урви от наоколо й; тя се нарича Леген. Един от манастирите принадлежи на Светогорския Ватопед. Настоятелят му беше българин калугер. Той ни нагости хубаво." 

През 1929 г. вече е била в руини.

Това се дължи на малко споменавания у нас факт, че градът през по-голямата част от историята си е бил гръцки. През 1913 населението му избягало в Гърция и Мелник е бил фактически изоставен. Днес там град няма – има обширни развалини, в чиито център някои от къщите са обитавани от население, което не е във връзка с предшестващото го. Буквално за няколко десетилетия повечето сгради се разграбват и разрушават. Единствено превръщането му в турстическа забележителност противодейства на процеса, но за повечето му паметници, включително за Свети Никола вече е било късно.