Диалог

- Можеш ли да извършиш подвиг?

    - Мога, но трябва ли?

- Можеш ли да спасиш някой от огън?

    - Не знам, заповядай ми!

- Няма нужда, просто вдигни слушалката.

    - Това ли е героичното?

- Не, просто не трябва да ти е жалко

За времето - личното.

Потърси някой самотен, поговори си.

    - И само това ли?

- Не, дай си една от двете ризи.

   - Дали му трябва? Едва ли...

- Опитай дума да не отрониш цял ден.

Просто опитай.

    - Това е твърде странно за мен.

- Започни с безмълвна молитва.

И в нея включи всички тези, които

Са те наранили.

Смирено поискай за тях защита

От демоничните сили.

За себе си искай любов и търпение,

и разум не би попречил.

   - Не знам, по-скоро имам съмнение...

дали да не тръгвам вече?

- Почакай, забравих да ти покажа

едно изключително нещо!

    - Добре, но ще стягам багажа,

нямам никакво време, човече.

- Погледни наоколо, за да видиш!

    - Какво толкова непознато?

- Светът е прекрасен и дивен.

   - Така е, но вече ме чакат.

- Но ти имаш очи виждащи...

  - Имам, всички имаме.

- А също гърди дишащи.

  - Е, сега удиви ме!

- Опитай "благодаря" да кажеш

за всичко дотук споменато

  - Не се ли правиш на важен?

- Приятелю, дай си ръката,

ако дотегнах - прости ми,

просто споделям, друже,

ако трябва да тръгваш, тръгни

   - Интересно беше да слушам,

и ти си човек приятен,

благодаря ти за времето,

нещата са вече понятни.

   - Хайде, мятай се в стремето

И за подвига не забравяй.

    - Да, стига да мога.

- Помни и не се предавай -

не зарад мен, зарад Бога.